KC:
Спомени, навяват ме и написах този ред,всяка нощ ме преследва мисълта за теб.
Замина си любима и всичко в мен загина. Душата бе градина,но превърна се в пустиня.
Замина си любима,ураган през мене мина. Съдбата ме проклина,щом сърцето ти изстина.
Замина си любима,а с тебе всичко свято и чувството богато ти превърна в непознато.
Върни се мила,крещя със всичка сила! Болката във мен се е впила и навътре се е скрила.
Върни се,крещя със сълзи на очите,когато съм със теб по-красиви са звездите.
По-красиви са цветята,по-красива е тревата. Слънцето по-красиво грее и вятърат по-красива песен пее.
Върни се мила ти силно пак ме прегърни,не ме оставяй в плен на болка и сълзи!
Припев:
Може би сега е късно и така да бъдем с теб е по добре...
Вече няма нищо,всичко свърши между нас.
Може би е много късно... и не искам да се връщам!
Пацо:
Дадох ти криле,свалих света във твоите нозе,
но питам аз къде зарови споменът за целувките,
всеотдайните в нощите омайните?
Поисках аз да бъдат от безкрайните и казах ти от тайните
и мечтите съкровенните,а срещите ни редките
бяха в живота ни от моментите ни сладките,
а кавгите кратките,нежеланите отваряха в мене раните.
Искам да те питам влюбена ли си ?
Ще те обичам разбери,аз до сетният си дъх и нали всички сме грешни,а човекът има право да поправя свойте грешки.
Във пъстрите дъги намирах твоите очи,а в лазурните лъчи топлината на твоите прегръдки.
Самотата ме прегръща и над мен мрак се спуска,пак яростта могъща в злият дявол ме
превръща.
Припев (Пламена):
Може би сега е късно и така да бъдем с теб е по добре...
Вече няма нищо,всичко свърши между нас.
Може би е много късно... и не искам да се връщам!
Нодел:
Две сърца,в които абсолютно всичко е разбито,
финито на думата любов във техният живот суров.
И попита Афродита “кой от вас любовта изпита”?
Тя не може да се опита,а с времето се оплита
около двамата човека,като им гради една обща пътека.
Търсейки утеха,по този неземен път те поеха
след като се заклеха,но май щастието си отнеха
Сега вместо любовта скръбта настанила се е в техните самотни сърца.
Като мъгла е около тях тази ужасна тъгa.
„Колко много боли” са думите в главата ти нали?
Дали бях изгубен или все още в тебе влюбен?
Знаех отговора,но той не беше вече нужен…
Надявах се братле да намерите обещия път,
да намерите изходът в един красив ваш кът,
но каквото и да стане недей на колене да падаш
не е срамно да страдаш,но какво получаваш?
Заслужаваш да се изправиш и да продължиш отново,
Защото ако искаш нещо то няма да додие на готово.
Припев (Пламена)[x2]:
Може би сега е късно и така да бъдем с теб е по добре...
Вече няма нищо,всичко свърши между нас.
Може би е много късно... и не искам да се връщам!
