Вън вали и някак празно е в моята душа!
Цигара паля...
Този дим, така непоносим,
вае твоето лице !
Остави! Остави ме, тая мъка само моя е!
Помогни ми да забравя ! Не поглеждай ме !
И без тебе аз ще дишам,
но не знам за какво съм жив?!
Късно е и как е тъмно вън, както в моя дом...
Свещта догаря...
Но къде пак ще ме отведе
този сън жесток?
При теб!
Остави! Остави ме, тая мъка само моя е!
Помогни ми да забравя ! Не поглеждай ме !
И без тебе аз ще дишам,
но не знам за какво съм жив?!
