Черен мрак ме сковава в нечовешка самота
и завинаги ми отне едно сърце.
Цял живот аз те чаках, но загубих те за миг,
безнадеждно напира в мен от болка вик,
бог при себе си те взе, той обичаше ли те,
колкото те обичах аз крещя без глас.
Припев:
Като падаща звезда, ти угасна във нощта.
Защо ли бог така ни раздели
с пръсти в черната земя, аз до теб ще стоя
и до сетния си час ще ме боли.
Стъпките чувам, още носи твоя глас в нощта,
с очите ти гледа тя, моята душа цял живот.
Аз те чаках, но загубих те за миг,
без надеждно напира в мен от болка вик.
Бог при себе си те взе,
той обичаше ли те колкото те обичах аз?
Крещя без глас.
Припев:
Като падаща звезда, ти угасна във нощта.
Защо ли бог така ни раздели
с пръсти в черната земя, аз до теб ще стоя
и до сетния си час ще ме боли.