На вратата ме изпрати татко ми със завет,
да се учиш трябва дъще, сполай късмет.
Не забравяй в твоите вени българска кръв тече,
а родът ти тук живее дъще от векове.
Камъкът тежи на местото си,
знай от роден дом далечен, хляба ще ти горчи.
Птица без крила ще си по света,
знай от роден дом далечен, вечно ще си сама.
Аз се върнах и изпълних бащиния завет,
обещах пред Бога някога занапред.
Горди българи на пети аз да родя с любов
и да ги закърмя с най-важния урок.
Камъкът тежи на местото си,
знай от роден дом далечен, хляба ще ти горчи.
Птица без крила ще си по света,
знай от роден дом далечен, вечно ще си сама.(x2)
