Продаваме мечтите си, купуваме илюзии,
мечтаем за дипломи по бързо живеене.
Убиваме живота си, съзнателно се лъжем,
рушим всички мостове за нашето спасение.
Къде отиваме? Къде сме тръгнали?
Защо не си задаваме въпросите?
Нали сме Твоя образ и подобие?
Забравихме да търсиме, забързани към славата.
Написахме си книги за самоуважение.
Престанахме да вярваме във Тебе, Господи.
И носим разпятието като украшение.
Тодор Янкулов
