Огън и мрак в душата ми пълзят,
мъртви реки в този свят текат.
Не мога да спирам вечно в мен гнева,
сиви мъгли не ще ме задушат.
Всеки миг тук ме кара да крещя,
как слепотата вън да издържа?
Оставя ме всеки порив на яростта.
Без контрол и страх!
Всеки сам си реже своя клон.
Кръвта ми – фитил – не спира да кипи.
Никой не търси смисъла защо.
Пясък и пръст във твоето око.
Играе послушно ролята и спи.
Подлостта да се накараш да мълчиш.
Стискай дълбоко истината в теб,
със контрол и страх.
Не, не мога да спра във мен
порива да крещя,
Дълго да издържа
този яростен вик.
Огън и мрак във мен,
не искам да търпя,
няма да издържа.
Тази ярост бликва вътре в мен. (x3)
Тази ярост, без контрол. (x4)
Вечно ме учат само да мълча,
ври всяка дума в моята душа.
Ден след година трупат се лъжи,
лава от яд в главата ми кипи.
Писна ми от тази роля в ъгъла,
насън всяка нощ запалвам аз света.
Всяка истина в мен днес крещи.
Без контрол и страх.
Не, не мога да спра във мен
порива да крещя,
Дълго да издържа
този яростен вик.
Огън и мрак във мен, не искам да търпя,
няма да издържа.
Тази ярост бликва вътре в мен. (x3)
Тази ярост, без контрол. (x4)
Огън и мрак в душата ми пълзят
Не мога да спирам вечно в мен гнева
Как слепотата вън да издържа
Оставя ме всеки порив на яростта
Вечно ме учат само да мълча
Ден след година трупат се лъжи
Писна ми тази роля в ъгъла
Всяка истина в мен днес крещи
Без контрол...
Тази ярост, без контрол. (x4)
