В сцената на моя живот, тя е главна героиня.
Тя е дъжд, вода, храна, изход, кислород. Минавам ли през пустиня?
Обичам в ръцете й да съм като мека глина, защото знам, че тя си струва, тя е моята причина.
Уо-оу, моя, четирилистна детелина.
От както в живота ми се появи, времето лети.
И вярвам, че това, което казвам...
ще го кажа пак догодина.. даже и след десетина.
Уо-о-оу, мо-о-оя четирилистна детелина.
Откакто в живота ми се появи, времето лети.
И вярвам, че това, което казвам.. йе..
ще го кажа пак догодина.. даже и след десетина.