След сто години тази улица ще бъде същата –
саксии, тротоар и седем стари кестена.
От звън трамваен ще се будят сутрин къщите
и птици в клоните ще пеят свойте песни.
Жена щастлива ще се мерне на терасата,
след нея дворът ще ухае на кафе и гладено.
Едно дете ще замижава срещу слънцето
и ще се чуди от какво ли е направено.
Ще се забърза някой към дома да пише стихове.
Небето все по безразлично ще изглежда.
Но с тънки нишки ще държат света невидимо
мироопазващите сили на Надеждата.
Като съборен от дървото ялов жълъд
ще се търкулне нечий кух живот към зимата.
Замислен старец ще нахрани за последно своя гълъб.
Последни ще са времената – както винаги.
И толкоз милост ще залива нежно въздуха,
че вятърът ще я пилее с шепи. И да видиш!
След сто години всичко ще си бъде същото.
А аз ще бъда някой, който беше тук –
и си отиде.
Пламен Сивов
