И пак мълча, но всичко помня.
Преглъщам думи - мир да има,
но не съм добра лъжкиня...
Не ме търси, не ме разпитвай,
нали направи ме излишна...
Казвай как можа? Как можа?
Припев:
Ето ме! За малко връщам се,
но днес не съм дете.
А ти знаеш ли каква съм?
Една жена с хиляди лица,
живея на ръба и безчувствено обичам.
Не вярваш ли? Та ти ме провали!
Почувствай и кажи
боли ли грешна да обичаш?
Ето ме! За малко връщам се,
но днес не съм дете.
Вече знаеш аз коя съм!
Не знаеш само как боли ме,
когато чуя твойто име
и мисля пак за нас.
Къде сгреших?
Мечтите си делях със тебе.
"Обичам те" кога го казваш?
Късно е за нас... Как можа?
Припев:
Ето ме! За малко връщам се,
но днес не съм дете.
А ти знаеш ли каква съм?
Една жена с хиляди лица,
живея на ръба и безчувствено обичам.
Не вярваш ли? Та ти ме провали!
Почувствай и кажи
боли ли грешна да обичаш?
Ето ме! За малко връщам се,
но днес не съм дете.
Вече знаеш аз коя съм!
Не вярваш ли? Та ти ме провали!
Почувствай и кажи
боли ли грешна да обичаш?
Ето ме! За малко връщам се,
но днес не съм дете.
Вече знаеш аз коя съм!