Спуснат от небето знак
плува през море от мрак.
Вятър в лекото платно,
мисъл като дим в сено.
Плува през живота сал.
Сън дълбок е този свят заспал.
Плува сред мъглата ‒ бял,
търси пристан оцелял.
Кръстът като кръстопът ‒
наша кръв и наша плът,
плува в светлина облян,
плува през вина и срам.
Този жребий си е наш.
Кръст е знакът и не е мираж.
Плувай, не губи кураж,
вярвай в своя екипаж.
Тодор Янкулов
