Не искам да изглеждам уморен
и гневна гордост в погледа ми свети!
Но тихи лилипути покрай мен
с безброй конци ми вързаха ръцете...
Поглеждат ме със завист отстрана,
над моя дъх тревожно са надвесли.
Танцуват върху мойте рамена
и в шапката ми дирят вредни мисли...
Приличам им със нещо аз на тях,
но тънък страх в душите им трепери,
че съм висок, че крия силен мах,
че има грешка в моите размери...
Аз виждам нощем дребния им ден,
със себе си дори безсънно споря -
живеят други хора като мен
и само те са моята опора!!!
Мълча усмихнат. Но не съм щастлив.
Не ме тревожи силата отнета -
аз знам, че ще остана дълго жив.
Но между тях. И на една планета...
