Ако не бях добър нямаше да съм критичен,
ако бях слаб нямаше да бъда с отличен.
Не ме мразете, че ви казвам нещата в очите
опитвам се да ги отворя, докато спите.
Хип- хопа нема леб, нема лев, без лев немa кеф
за евала ли да го праа.
Не съм съгласен с много хора за тва си карам
сам по шосето, без да се лигавя.
Не един и двама вече се отказаха,
не си играят пречупил ги е разума.
Сцената я няма, няма и да я има,
кризата удари всички като тежка зима.
С пари е лесно, така всеки знае,
интересно ми е без кой как ще се опрайй ?
Подлагаш крак- ще се хвана за тебе и като
всеки друг българин и аз ще те пре*ба.
Сега съм звук в ушите ти, емоция в гърдите ти,
малки капчици сълзи в очите ти.
Аз съм усмивката, ще бъда и тъгата
с песента, която ти е на душата. [2]
Толкова много фейсове за толкова години,
колко малко от тях оказаха ми се роднини.
Дори след време нещата ще са същите,
ако всичко по дяволите не отиде.
Няма време, колкото и да го мисля,
все водата мъти някой докато я бистря.
Една шепа хора може да е златна, мойта е
платинена, а твоята е безплатна.
Всеки звук е емоция- споделям я.
Следиш ли ми мисълта- разделям я.
След време важен ще е споменът само-
имам такъв само, за който ме е носил на рамо.
И някак вече опитът в мен отсява, че който до
мен не бе- сега ще ме прощава.
Драскам чертата и отварям нова страница
с ясната идея да прескоча всяка граница.
Сега съм звук в ушите ти, емоция в гърдите ти,
малки капчици сълзи в очите ти.
Аз съм усмивката, ще бъда и тъгата
с песента, която ти е на душата. [4]
