Казахме си тежки и обидни думи
и в яростта си сложих край.
За миг станахме си адски чужди
и вратата затворих, но дали това е край?
Виждал ли си небе с една звезда?
За всички други била съм сляпа.
Като клечка кибрит - запалена
в ръце на малко дете угасна!
Угасна любовта ни от грешки премълчани.
За миг ти всичко срина и на ум крещя: СТИГА!
Припев:
Как нощ и ден, как ще дишаш без мен?
Как ще спиш ми кажи всяка нощ
във празно тяло?
Как се закле вечност да ми дадеш?
С кръв от вените си пиша:
"през сълзи обичам те"!
Като куче пред мен - в краката ми
сега е легнала съвестта ти.
Между мене и теб бе само Бог,
защо страдание ми изпрати?
Припев:
Как нощ и ден, как ще дишаш без мен?
Как ще спиш ми кажи всяка нощ
във празно тяло?
Как да се спрем аз в теб, ти в мен...
С кръв от вените си пиша:
"през сълзи обичам те"!
