В замъка на мрака виждам приказно видение,
на върха на ножа търси своето спасение.
Устни побелели ненаситно искат още,
много, много, много, много още.
Припев:
Токов удар, токов удар,
хванат си на тясно в нереален дим.
Токов удар, токов удар,
падаш от небето с размазан грим.
Това, това, това е токов удар.
Убийствено прекрасен танц на лутащи се мебели,
мислиш, че излиташ ала бързо си зад себе си.
Устни побелели ненаситно искат още,
много, много, много, много още.
