В океана от сълзи болката е като танкер,
раната кърви върху пластовете анкер.
Кажи ми как да спиш, щом някой те отрича
и как да полетиш,щом сам не можеш и да тичаш.
Ако страдам ще простиш ли греховете?,
оставам черно-бял, а ти си тръгваш с цветовете.
Боговете ме обричат, като пес да бродя daily,
бутилки с "SOS",превръщам в Молотов коктейли.
Мастилото е кръв,а вените са лист,
от моста скачам пръв,за да не останеш чиста.
Убиваш ме пред погледа на антихриста,
сълзите ми са ден,нощта ми е мъниста.
Пустинята ехти,в душата като крясък,
когато ти си тръгна почвата превърна в пясък.
За любовта съм кьорав,но за теб щях да се подготвя,
на тоя кораб можеше да си му котва.
Войната е любов,сърцето ти е камък,
да чуя моят зов,няма никой в този замък.
Принцесата е с друг,войната е излишна,
един съпруг поел в посоката си скришна.
Гледам щастието ми някой друг купува,
има кой да вика,но няма кой да чува.
Лицемерие и измама,все признака на успелите,
а теб те няма,като призрак на умрелите.
Илюзиите задръж и без това са на парченца,
бейби аз съм мъж,играй си с малките момченца.
Лъжата е мишена,в твоя радиус,мила,
душата страдиварус в ръцете на горила.
Целувката ти кома,прегръдката ти смърт е,
а твоята злоба с моя меч неща да къртя.
Един ден ще си дърта,съжалявам те,
ще те ... теб, сега оставям те..
Аз не съм плюшено меченце,бейби
с безизран поглед и никакви чувства.
Ще се утеша в прегръдките
на най-добрата ти приятелка,
за да разбереш цената на лъжите ти
и вкуса на сълзите.
